Прочетен: 2890 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2018 12:27
Много е вълнуващо да си в Прага в дните преди Коледните празници. Е, ние не бяхме точно тогава, има-няма месец и половина по-рано, но въпреки това празничната атмосфера се усещаше с пълна сила. Вече украсени някои магазини сияеха в коледната си премяна.
( Моля, кликвай върху снимките)
Свежи и прекрасни....
Особено чаровен се оказа магазинът за детски играчки и забавления. То човек като остарява започва да се вдетенява, така че попаднахме на точното място.
Забавлявахме се като деца. Ту селфи си направим...
ту семейна снимка.....
Ма то магазин ли е... направо царство! Нещо като нашия Детмаг в соца, ама много по-така.
Наред с рафтовете с играчки навсякъде имаше и кътове за забавление.
Постоплихме се в хладния ноемврийски ден и се насладихме на уникалната празнична атмосфера. Така душата ти се отваря за доброто, светлото, позитивното.
Разгледахме града и на смрачаване.
Нощта настъпваше, а и по това време на годината има-няма в четири след обяд вече си е здрач и много бързо след това мрака пада над града. Уникално е. Всичко е осветено – улици, сгради, магазини.
Не се отбивахме в магазинчетата, а обикаляхме и се наслаждавахме на атмосферата. А туристи, колкото ти душа иска, дори и по това време на деня.
Неизбежно главния туристически маршрут ни заведе до Карловия мост. Мистичен, величествен, тайнствен, прехвърлил снага над Вълтава.
Тръпки ме побиват като си помисля какво ли е било векове преди това, когато не е имало осветление. А сега точно осветлението придава особен чар и превръща тайнството в романтика.
Надвисналите като мрачни сенки скулптори, придават още повече мистерия и те карат да се замислиш върху вечното и преходното.
Животът си тече и отминава, но този мост ще стои вечно и поколения ще му се наслаждават.
На отсрещния бряг, Храдчани се извисяваше над града, обгърнат във вечерната си светла пелерина.
Нощна Прага... вижте я ....заслужава си!
В унисон с това беше и обратният ни полет. Летяхме над облаците на залез, когато Слънцето ( царят на живота ) тайнствено потъваше в разноцветните облаци. Отстъпваше място на нощта, когато спейки, щяхме да сънуваме любимата Прага.