Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03 18:09 - МИДИЯ, ВИЗЕ, ИНЕАДА И МАЛЪК САМОКОВ (ДЕМИРКЬОЙ)
Автор: ganini Категория: Туризъм   
Прочетен: 184 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 17.03 18:16


На връщане от Кушадасъ реших да видя едно Странджанско ъгълче, което е толкова близо до нас, но и толкова далеч. Става въпрос за земята отвъд Резовска река, надолу по Черно море.

 
Визе

Дарданелите минах през Галиполи и оттам покрай Текирдаг се отправих за Визе, древна столица на Тракийско племе, кацнала на един Странджански хълм. Мястото е избрано за по-добрата защита, а на върха има една крепост, незнайно от кои времена.

 
 Визе. Византийска крепост

Визе. Византийска крепост
 
 
Оттам продължих за Мидия, прочута от линията Мидия-Енос, проиграна от нашите много способни политици, която има сега едно турско име. Тук пътищата не са добри, изостанал регион, гората даже е от тънки, високи шубраци без стопанско значение. Градчето е оградено от тухлена византийска стена, хаотично разхвърляни стари къщи, улички от много стари времена. Стигнах до брега, всъщност до ресторант, кацнал високо над брега, а долу вдясно се виждаше малкото пристанище с вълнолом, още по-вдясно имаше малко зелено поле между хълмовете, от южната страна на което река от типа на Ропотамо се вливаше в морето. Зад нея, на юг се виждаха мощните гръбнаци на големи хълмове, подредени един след друг, които се врязваха перпендикулярно в морето. На север също имаше хълм със стръмен бряг. Един впечатляващ романтичен пейзаж, забравен от света.

 Мидия. Византийска крепост.

Мидия. Поглед на север

 
В ресторанта хапнах чернокоп и ми дадоха една студена стая със студена вода за пренощуване и след време донесоха една рефлекторна електрическа печка на стойка. Беше уговорена закуска, към 8 часа излезнах, ресторантът беше заключен, колата - зад
желязна врата в двора. Мерна се един човек, отвори вратата и каза, че в 10 (!) часа ще има закуска. Дадох му стоте лири и побързах да изчезна от местопрестъплението!

 
Мидия. Пристанището, поглед на юг

Малък Самоков е разположен на едно високо Странджанско плато. Пътят до там беше като Африканско сафари през калища и локви. Горите бяха от дъб и ги сечаха масово. Обиколих градчето и се заоглеждах за някоя стара църквичка, даже питах хора за това, но - йок. Никъде в региона не видях църква. Свършена е цялата работа и е заличено всичко от христянското присъствие.

Малък Самоков (Демиркьой)

     Малък Самоков. Самоковска атмосфера...

Инеада е непосредствено под българската граница, дълги плажове, много километри, незастроени. Мислех си, ако беше българско, как щяха да ги бетонират! Хотелчета има в градчето, сръбски надписи, явно брачата стигат до тук, поради липса на море при тях. На връщане шосето беше добро,  поддържано заради туризма.
 

Инеада. Поглед на север

Инеада. Поглед на юг

През Одрин, по новата магистрала се прибрах в Пловдив, където сега написах тези спомени.



Гласувай:
9
1


Вълнообразно


1. pvdaskalov - * ! *
17.03 18:27
Маестро, не ти завиждам, че скиташ по шарения свят, а че живееш в Пловдив!
Бъди жив и здрав!
П и е р
цитирай
2. 4udovi6teto - Много искам и аз да ида...
17.03 18:56
Благодаря, Маестро!
Пишеш така, че всичко се вижда като на длан.
Наздраве!
Чу
цитирай
3. xubavka - Чудесни пътеписи, Маестро!
17.03 20:13
Много им отива обобщено заглавие : "До Кушадасъ и назад", и може да конкурират Алековите пътеписи! Пожелавам Ви пак да отидете! Но най-важното е, казано от народа ни "Ходи, къде ходи - пак у дома си дойди!?" Поздрави! Таня
цитирай
4. ganini - Благодаря на всички коментиращи!
17.03 20:21
И че отделихте няколко минути да прочетете моите писания. Г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ganini
Категория: Изкуство
Прочетен: 36979
Постинги: 33
Коментари: 169
Гласове: 372
Архив
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031