За последните две седмици от пребиваването ми в Турция посетихме под влиянието на сина ми, който следва археология и посочваше целите на излетите, доста антични градове .

Първият град беше Приен, на един южен склон до голямата долина на река Меандър, която през вековете е затлачвала делтата си и Егейско море е отстъпвало с километри. Така Приен и Милет от пристанищни градове са останали на километри от морето и са загубили с течение на времето поминъка си. До тях сега има хубави села (Гюлюбахче: Розова градина - до Приен), където животът на хората продължава на друго ниво.

                                                                        Приен, съдбата на античните градове.

А какво е било нивото на живота в античността? Руините свидетелстват: мраморни центрове с Агори, Храмове, Театри, Стадиони, Скулптури (сега са в музеите), нещо като градове-музеи, строени с огромни мраморни блокове, издялани като колони, капители, фризове. Робска работа с една голяма воля и решителност да се изгради нещо, с което да се гордее градът. В Приен сега се разхождаха кози между руините...

                                                            Хераклея, каменни грамади, каменни планини

Продължихме за Хераклея, който град е доста далеч на брега на едно много голямо езеро, което е било част от морето, но сега е откъснато от него и е сладководно. Казва се Бафа гьолю: това за гьола го разбирам, но такъв гигантски гьол не съм виждал! Планините около него са много високи и това придава една мистична, бих рекъл страховита атмосфера на пейзажа. Отбихме се от централния път, който водеше за Бодрум, и навлезнахме в един невиждан пейзаж от огромни камъни. Голями колкото гараж, къща, блок, разхвърляни от гигантски сили наоколо, с цвят на охра. Пътят се вие между тях и езерото: просто като в страната на чудесата! А планините наоколо – и те от камък, тук-таме някое храстче се захванало за скалите. И тук античните хора се заселили, може би е било подходящо място за защита. Спряхме до една будка, гише за билети, но явно зимата няма много посещения и то не работеше. Синът ми слезе към брега, където имаше голяма каменна сграда и табела указваше, че там има скални гробници. Докато чаках се поразходих и видях две много стари маслини и опитах плода от дървото, който се оказа стипчав. Но стволовете бяха така издънени от вековете, че се чудех как още са живи и дали не са от античното време!

 
                                                            Хераклея, маслини, които не си знаят годините

Продължихме и излезнахме на пристанището на селото, срещу което имаше остров, целият обхванат от руините на крепост.

                                                                                                   Хераклея, остров с крепост

Пътят по-нататък подозрително се стесняваше и се превърна в един селски път и при опита да преминем през една широка локва затънахме в нея до осите на колелата. Опитите да излезнем на собствен ход доведоха до тоталното опръскване с кал и на колата, и на дрехите. Видях, че син ми вътрешно почна да се ядосва и му казах да останем спокойни и че всичко ще се оправи. Чух кола наблизо и спрях един човек, който беше явно от селото и беше с децата си. Той дойде и се опита с джипа си да ни измъкне, но безуспешно. Казах му за трактор и той след няколко минути докара една голяма машина, закачи СААБ-а с една верига и го измъкна. Това беше комшийска помощ, благодарих му с една голяма банкнота и се върнахме на пристанището, откъдето влезнахме в селото, но улиците пак почнаха да се стесняват и се уплашихме. Върнахме се там, откъдето бяхме дошли и се майтапехме, радостни от щастливата развръзка, да не попаднем пак в някой SCHLAMASSEL = бъркотия, (игра на думи: от SCHLAMM = кал).

                                                      Приен, колони от храма на Атина

Накрая само ще кажа, че Турция е разкрачена между XXI и  XIX век: където са градовете, курортите всичко е много модерно, но има села които се влачат в други времена...

Невероятни красоти! И аз обичам древни места, много бих искала да мога да видя хората, които са живели в старите времена, ала не владея пътуването през времето...
Снимката с лодката е уникална!

Майсторски водиш повествованието, Маестро! Слиса ме със снимката, под която пише "Хераклея, маслини, които не си знаят годините". Да, маслината може да живее няколко хиляди години, обаче късно ражда плодове. Минават десетилетия. Затова в древността след военни действия победителите опустошавали за наказание маслинените насаждения. Така лишавали противниците си от възможността зда търгуват със зехтин.
Друг път, предлагам, да курдисваш СААБ-а до обекта на твоето внимание, за да сравняваме като казваш "... навлезнахме в един невиждан пейзаж от огромни камъни. Голями колкото гараж, къща, блок, разхвърляни от гигантски сили наоколо, с цвят на охра."
Само художник или поет може така образно да представи видяното!
Благодаря за насладата. И пожелавам да направиш екскурзия до Австралия, та да ни зарадваш със снимки на ръждиви кенгурута (Macropus rufus)...
Жив и здрав!
П и е р

Честита Предпролет, маестро!

...за античните крачета, които са ходели по тези мрамори.

Много интересно приключение!

...особено като затънахме до осите в гьола в Хераклея! Африканска експедиция и между тези огромни камъни, пък между тях и хубави ниви за селяните Красив, невероятен пейзаж. Щастливи антични и сегашни хора, които живеят там...