Преди седмица издебнах слънчев ден и се отправих за античния Колофон, че като музикант да видя къде се е правил колофонът. По картата беше около 30 км. от Кушадасъ и се надявах на кафявите табели, които упътват тук туристите за старините. След тези 30 км. видях табела, но за Кларос, отбих се, вход 5 ТЈ, гьол в който имаше 2 мраморни колони в пълен ръст и много остатъци от колони се къпеха във водата. Също и няколко майсторски мраморни скулптури бяха изложени и 2 гигантски такива от тяхен храм.

Излезнах и тръгнах да търся табела за Колофон, но такава нямаше и реших да се разходя до Чешме, то е на края на полуострова, че да контролирам дали има хубава чешма, но шосето беше в строеж, трябваше да карам по трошен камък и от страх да не унищожа гумите се върнах.

В хотела се заех с книгите, картите и интернет, за да разбера, защо не намерих Колофон. Локализирах го, пък и неговото пристанище Нотион и на другия ден отново по следата. Оказа се, че тези два антични града са разкопавани, картографирани, оградени с телена ограда и оставени на природата. По принцип техният каменен материал е разграбван хилядолетия(!) от хората, за да си строят къщите, нещо като каменни кариери и това, което е останало са някакви основи, останки, ценното е в музеите и тъй като не е атрактивно за туриста, затова няма табели, няма входна такса...

Колофон е до село Дегирмендере, наоколо все още има борови гори, от които тогава са добивали колофона. Бил е богат град с прочута военна конница и кучета- войници!  На 17 км. от морето в много плодородно поле.

На връщане намерих и Нотион- пристанището на Колофон, където по- късно са се преселили много колофонци и го нарекли Неа Колофон. На 2- 3 хълма на брега на морето до една рекичка. Табелката беше една педя голяма, пътя свършваше край реката на 100 м. от шосето. Слезнах и куцайки отидох до морето, откъдето направих няколко снимки отдолу на порутени крепостни стени.
 
Трите града са били в един съюз: Кларос е бил седалище на оракул и съответно богат, с много посетители годишно, които са искали да узнаят нещо за бъдещето си, което на по- интелигентните сигурно е било ясно: 2Х1 метра. Но като са имали бол пари и тогава са ги давали някому. Не знам дали са ги хвърляли и от балкона...Дидима, на юг от Кушадасъ, също е оракулски център, както и прочутия Делфи, отвъд морето.
Трите града са по една линия: на морето е Нотион (до Ахметбейли), няколко км. навътре е Кларос и на 17 км от крайбрежното шосе е Колофон, който е загубил античната си слава.

Два дни търсене на нищото, но поне разходка по южни ширини, край шосето се продават портокали и мандарини и други гурметски салтанати. Хълмисто, но повече камънак и храсти и даже там, където се върнах да не спукам гумите беше като полупустиня.
 
Тук са превъртели часовника с един час назад, за си обединят широката държава под един часови пояс. Кушадасъ е на Меридиана на Ямбол, но час назад. Сутрин е тъмно до късно. Бамбашка хора, пълна мъка...


Кушадасъ - трамплинът за моите пътешествия из земята на малоазийските ни комшии

 

КЛАРОС


 
 


 КУШАДАСЪ, от балкона на хотела

Кларос – важно оракулско място на бог Аполон на западния брая на Мала Азия през древността (днес на около 16 км западно от Селчук във вилает Измир.

Причислявал се е към отдалечения на ок. 13 км град Колофон. Заселен е още преди 7 в. пр.н.е. Кларос е разрушен при земетресение. Открит е от немския археолог Карл Шухардт към края на 19 век. (по Уикипедия)

усеща се и ароматът им:)

Имам торба мандарини на балкона и това ми е обядът. Постна работа...

С това повествование и страхотните снимки удари в земята много туристически корифеи от блога. Беше ми много интересно ! Благодарности.
ПП. И се връщай вече. Е, ако си забърсал някоя млада кадъна - не бързай. Но се пази !

Сега тарашувам из шалварите, да видя кво има...

Отиди в Селчук - гроба на св. Йоан. Казвали са ми ,че в градския музей ,близо до автогарата има хубави експонати от Ефес.

Хубави скулптори. Няколко глави на императори! Направени от голями безименни майстори. Невероятни саркофази. Скулптурите- на световно ниво: Микеланжелоси на античното време!