Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2017 13:03 - ДО ФИЛАДЕЛФИЯ И НАЗАД (със СААБ 9000)
Автор: ganini Категория: Туризъм   
Прочетен: 659 Коментари: 9 Гласове:
10

Последна промяна: 03.02.2017 12:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Като видите това заглавие и ще си кажете: кога Доналд встъпи в длъжност, кога тоя тръгна да му се подмазва! Ама не. Малки са самолетите СААБ– само за регионални полети, и няма да им стигне сулука до Филаделфия. А военните ГРИПЕН, за които се облизват в министерството на отбраната, са за убиване на хора, едно недостойно занимание, за което ще стане и по- късно дума. 
     На 27.1.17 синоптиците обещаха слънчево време и сутринта се качих с болния крак в снежния звяр, но шосетата навсякъде бяха чисти от сняг, полята също и само по билата и върховете на околните планини имаше сняг. Ако погледнете картата ще видите, че големи планински масиви са се проснали в Мала Азия в посока изток- запад и техни върхове даже се подават от водата на Бяло море като гръцки острови. Между планините има красиви равнини и аз избрах да мина през три този ден. След Кушадасъ пътя минаваше всред маслинови насаждения, безкрайно много, термометъра показваше 0 градуса, явно устояват на студа. Целият ден беше студен, въпреки слънцето и не превиши 4 градуса.
     Минах през Айдън- голям град и с модерни постройки, които светят на слънцето с приятни цветове, а парапетите на балконите, направени от неръждаема стомана рефлектираха слънчевите лъчи. Изглежда имат бол неръждаема стомана, че навсякъде така се строи! Като си помисля за нашите ръждавейки...На един сфетофар, докато чаках зелено, гледам табела в жълт цвят (така може би са обозначавали историческите места- сега табелите са кафяви), която ми сочи в дясно и ми казва: Антиохиа 6 км. Казвам си това ще да е някоя малка Антиохиа, защото известната сега се казва Антакиа и се намира до сирийската граница. Тръгнах през полето, през едно село, едно теке виждам на хълм отсреща и след един мост спрях, да се огледам. И наистина на север от реката видях руини на крепостни стени, останали още 7-8 метра от височината им, разпростяли се по хълма. А хълма: земята едва покрива камънака, който е отдолу, какъв е бил този гърч на тези хора векове да живеят на това място? Но наоколо полето е добро и сигурно това е бил тяхният капитал.
     След едно продължително изкачване, превалих прохода и изведнъж пред очите ми блесна една огромна равнина с планини по краищата, които увеличаваха чувството за безкрайност, намалих скоростта, че да се полюбувам по- дълго на тази гледка, като че ли от кокпит на самолет. Това беше равнината на Филаделфия, сега Алашехир, засята с лози и хациенди, пръснати из нея. Всеки си направил по едно шато на парцела. Региона е прочут със стафидите си. Въпреки пастеления жълто- кафяв пейзаж (в този регион зимата има ,като у нас, тези цветове след есенното засъхване и не е зелена, като в Западна Европа, където валежите от Океана поддържат зеленината). Първото впечатление: райски кът! От три страни закътан от планини, с река, приток на Меандър, по чиято долина дойдох до тук. Извирала и прочута в Турция минерална вода.
     Основателят на Филаделфия Еуменес II, крал на Пергамонското кралство е имал вкус и лека ръка да основе град тук, в подножието на планината, на северния ѝ склон и да го нарече така (Братска любов) в чест на брат си Аталус II (ок. 198 г. преди Христа). Последният от династията на Аталидите, Аталус III в завещанието си харизва кралството си на римляните, умира в 133 преди Христа и те организират Йония и Пергамон в провинция Asia minor, откъдето и днешното име на полуострова. Градът е шестата община от седемте, приели първи християнството в света. Важен митрополитски център, като неговия владика Кириакос е бил на вселенския събор в 344 г. във Филипополис.
     В началото на второто хилядолетие е бил завзет от селджуките, но освободен от първия кръстоносен поход. Но след като подушиш плячка, не се примиряваш да стоиш и да се облизваш отстрани. Осем години градът се брани от войските на султан
Баязид, но през 1390 след седеммесечна обсада пада под турска власт. Това е последният град, който е паднал в Мала Азия. Какъв е бил гневът на завоевателите разбрах, като видях останките на църквата "Св. Йоан Евангелист", един гигантски строеж. Останали са 3 колони, всяка с квадратна основа от повече от 10 метра, облицовани с правоъгълни камъни, наполовината големи като тези от Пирамидите, стигащи нагоре до сводовете, може би 20 и повече метра. Църква, която би стояла хиляди години, един циклопски строеж. И това сигурно е горено, рушено, а наоколо убивано и клано за мъст на съпротивата. Един млад ахмак, като видя, че искам да стъпя на цокъла и да фотографирам през оградата, която беше сигурно 2.20 м. висока, почна на висок глас нещо да говори на неговия език от което разбрах думата "гяур", сочеше мен и сочеше църквата. За негово удовлетворение с палец надолу му казах "гяур" и с палец нагоре- "тюрк" и той беше много доволен. Даде ми урок по патриотизъм! Хубаво, че не ме наби...
     Ирония на съдбата: завоевателя Баязид 12 години по- късно бива победен от Тамерлан, по- пешкин сатрап, бива затворен в клетка и откаран в Самарканд, където след година го починали...
     Останки от крепостни стени има, също- театър и стадион, става въпрос за Филаделфия. Сега в Алашехир питах за книжарница, че да купя някоя книга за града, но такава не можаха да ми посочат. В градската библиотека ме отправиха в кметството (кмета се казва каймакамин, ех от де ги знаем ние тия думички!), но там ми дадоха едно проспектче на турски и английски; книги за Алашехир: йок!
     Връщането пак беше срещу слънцето, защото беше на запад, а отиването на изток ме сблъска отново със зимното слънце, когато то е ниско и дълго блести в очите. Това го бях премислил, но такъв беше маршрута и разпределението на времето.
     Удоволствие прави да гледа човек тук растителния свят, тези южни борове: едни са със кръгли корони, други- с елипсовидни, приличат на италианските пинии, но не съвсем, защото пиниите са отворени отдолу, а тези-затворени. На главната в Алашехир, която е пешеходна зона и е даже по- тясна от Пловдивската, имаше засадени от двете страни пред магазините, борове с криви стебла, с отделни, стъпаловидни клони и наклонени към средата на улицата. Всеки град засажда палми по централните си улици, които са привнесени, но постепенно придобиват местно значение и радват окото.
     На връщане, в сянката на залеза преминах през един призрачен град Тире, всичко нови блокове 4- 5 етажни с прочутите вече стоманени парапети на балконите, стерилен, хора нямаше (необичайно за Турция), видях няколко коли в движение и пране на един балкон. Нещо от Оруел имаше в този град.
     Последно: маршрута беше- Кушадасъ, Назили, Алашехир, Кираз, Тире, Селджук, Кушадасъ. 400 км
image


image   



Гласувай:
11
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Като пълна тава "Алтън татлъсъ" е пътеписът ти, Маестро,
28.01.2017 13:53
Благодаря за насладата:)
цитирай
2. ganini - Благодаря за комлимента.
28.01.2017 16:03
nalia написа:
Благодаря за насладата:)


Афидерсъм!
цитирай
3. pvdaskalov - * ! *
28.01.2017 21:00
Ама ти, Маестро, си бил не само голям пътешественик - нещо характерно за Стрелците, но и отличен разказвач. Обаче трябваше да ни излъжеш с някоя по-голяма пикантерия от тази с палеца (в нея не се съмнявам!). Например, как си взел нещо на автостоп. Тъй де! Няма само във филмите да стават такива работи.
Сега, сериозно! Като изключим случая с почти заличената черква, а може да е имала и базиликален план (силно удължена форма), предполагам, че комшиите са си опазили старините по-добре от нас. Така поне беше в Либия. Защото руските войски обсаждат българската средновековна крепост в Никопол, която е била отлично поддържана от турските власти, а днес вече стените й се разкопават в субструкция - открива се само това, което е останало под земята, с изключение на една от портите.
И една препоръка. Купи си кабелче да можеш да прехвърляш от направените снимки в пътеписа си. Предполагам, че не е лесно, но все ще намериш някоя Ай Ти специалистка - я немско, я рускоговоряща - да те обучи как става.
Благодаря за приказния пътепис.
Поздрави и приятно прекарване в Мала Азия!
П и е р
ПС - Не си писал мяркат ли се по пътищата катаджии и дали са арабии...
цитирай
4. vesever - И аз си мислех да попитам, дали не е ...
29.01.2017 11:22
И аз си мислех да попитам, дали не е възможно, евентуално, и някоя фотография да видим...
цитирай
5. ganini - Merci за градивната критика!
29.01.2017 17:46
pvdaskalov написа:
Ама ти, Маестро, си бил не само голям пътешественик - нещо характерно за Стрелците, но и отличен разказвач. Обаче трябваше да ни излъжеш с някоя по-голяма пикантерия от тази с палеца (в нея не се съмнявам!). Например, как си взел нещо на автостоп. Тъй де! Няма само във филмите да стават такива работи.
Сега, сериозно! Като изключим случая с почти заличената черква, а може да е имала и базиликален план (силно удължена форма), предполагам, че комшиите са си опазили старините по-добре от нас. Така поне беше в Либия. Защото руските войски обсаждат българската средновековна крепост в Никопол, която е била отлично поддържана от турските власти, а днес вече стените й се разкопават в субструкция - открива се само това, което е останало под земята, с изключение на една от портите.
И една препоръка. Купи си кабелче да можеш да прехвърляш от направените снимки в пътеписа си. Предполагам, че не е лесно, но все ще намериш някоя Ай Ти специалистка - я немско, я рускоговоряща - да те обучи как става.
Благодаря за приказния пътепис.
Поздрави и приятно прекарване в Мала Азия!
П и е р
ПС - Не си писал мяркат ли се по пътищата катаджии и дали са арабии...


Катаджии има, но чужденци не пипат, само дето преди 2 години един ме спря, но като видя чуждия номер, ми махна да карам с думите: яваш, яваш! Разбрах го.
Иначе има контроли, не чести, но стоят открито край шосето, респектиращо.
Има контроли за терористи: бариери, някакви търсачи се пъхат под колата и това не е само при моя хотел.
цитирай
6. ganini - Снимки да, но...
29.01.2017 17:53
vesever написа:
И аз си мислех да попитам, дали не е възможно, евентуално, и някоя фотография да видим...


Имам няколко снимки и оня ден си купих кабел за прехвърляне на компютъра, защото моя остана в къщи. Тия турци (големи търговци) ми продадоха кабел с един по- голям жак за пъхане в камерата. Също в този компютърен(!) магазин ми дадоха 9 волта батерия без признак на живот! Боклуци продават, няма и да се разправям с тях, няма да бъхтя път до там, я!
цитирай
7. 4udovi6teto - Ех...
02.02.2017 15:33
Красиво разказваш, Маестро!
Заслушах се като дете край огнището на благ Дядо.
Благодаря.
Чу
цитирай
8. ganini - Мерси, Чу
02.02.2017 17:15
Чест за мен!
цитирай
9. born - Браво !
03.02.2017 17:45
Оказва с, че сте маестро и в писането.
Използвам случая да информирам Пиер, че в Турция катаджии няма. Има обаче жандармерия, която пипа понякога болезнено /зная от други/. Най-важното е да спазваш знака "дур".
А критиката за илюстративния материал е градивна, но след усвояването на материята. Аз се записах в един ПУЦ за повишаване на квалификацията. Даскалиците са млади, но много знаят, оправни са и пешкин. Поздрави
цитирай
10. ganini - Благодаря за комлимента.
24.02.2017 22:31
born написа:
Оказва с, че сте маестро и в писането.
Използвам случая да информирам Пиер, че в Турция катаджии няма. Има обаче жандармерия, която пипа понякога болезнено /зная от други/. Най-важното е да спазваш знака "дур".
А критиката за илюстративния материал е градивна, но след усвояването на материята. Аз се записах в един ПУЦ за повишаване на квалификацията. Даскалиците са млади, но много знаят, оправни са и пешкин. Поздрави


Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ganini
Категория: Изкуство
Прочетен: 65023
Постинги: 52
Коментари: 231
Гласове: 752
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031