Постинг
07.12.2018 12:55 -
Непонятен ред
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3111 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2018 16:52
Прочетен: 3111 Коментари: 24 Гласове:
18
Последна промяна: 10.12.2018 16:52
Разбирам, няма как да бъдем равни -
светът си има други правила...
И антилопа няма и да шавне,
гепардът щом захапе й врата...
Вълна не ще успее да се върне,
щом властно я зове напред брегът...
А в полунощ едва ли ще се съмне,
защото друг е слънчевият път...
И слънцето все сутрин ще изгрява,
дори да иска бледата луна -
със несравнимото да се сравнява...
Ще си стои от другата страна...
Но всичко е на точното си място,
и в общото е тръгнало напред,
ала на мене ми е някак тясно
в Божествения непонятен ред...
Философска тема, вълнуваща, предполагам, всекиго.
Знаеш ли до какъв извод съм стигнала, тъй като от малка имам противоречия именно с този хищнически ред на Земята...и не само в дивата природа, а и сред хората.
Мисля си, че именно на нас, хората, е дадено да променим този ред и да върнем хармонията на Земята, да елминираме хищничеството, тъй като, вярвам, за всеки има място под слънцето и хищническият свят е свят на саморазрушение, не на благодат.
Но за да върнем хармонията на Рая, образно казано, където всички живеят в мир и разбирателство и никой никому не вреди, е нужно много хора да се осъзнаят в тази посока...
Сещам се за един цитат от Библията, но по-скоро от апокрифните евангелия, които не са много известни, където се говори за свят, в който агнето и лъвът ще пасат заедно, точно това бяха думите. Възможно е да има такъв свят, наитина, стига хората да го пожелаят и да го съградим всички заедно...и да бъдем пример.
Поздрави, Ваня!
цитирайЗнаеш ли до какъв извод съм стигнала, тъй като от малка имам противоречия именно с този хищнически ред на Земята...и не само в дивата природа, а и сред хората.
Мисля си, че именно на нас, хората, е дадено да променим този ред и да върнем хармонията на Земята, да елминираме хищничеството, тъй като, вярвам, за всеки има място под слънцето и хищническият свят е свят на саморазрушение, не на благодат.
Но за да върнем хармонията на Рая, образно казано, където всички живеят в мир и разбирателство и никой никому не вреди, е нужно много хора да се осъзнаят в тази посока...
Сещам се за един цитат от Библията, но по-скоро от апокрифните евангелия, които не са много известни, където се говори за свят, в който агнето и лъвът ще пасат заедно, точно това бяха думите. Възможно е да има такъв свят, наитина, стига хората да го пожелаят и да го съградим всички заедно...и да бъдем пример.
Поздрави, Ваня!
vesever написа:
Философска тема, вълнуваща, предполагам, всекиго.
Знаеш ли до какъв извод съм стигнала, тъй като от малка имам противоречия именно с този хищнически ред на Земята...и не само в дивата природа, а и сред хората.
Мисля си, че именно на нас, хората, е дадено да променим този ред и да върнем хармонията на Земята, да елминираме хищничеството, тъй като, вярвам, за всеки има място под слънцето и хищническият свят е свят на саморазрушение, не на благодат.
Но за да върнем хармонията на Рая, образно казано, където всички живеят в мир и разбирателство и никой никому не вреди, е нужно много хора да се осъзнаят в тази посока...
Сещам се за един цитат от Библията, но по-скоро от апокрифните евангелия, които не са много известни, където се говори за свят, в който агнето и лъвът ще пасат заедно, точно това бяха думите. Възможно е да има такъв свят, наитина, стига хората да го пожелаят и да го съградим всички заедно...и да бъдем пример.
Поздрави, Ваня!
Знаеш ли до какъв извод съм стигнала, тъй като от малка имам противоречия именно с този хищнически ред на Земята...и не само в дивата природа, а и сред хората.
Мисля си, че именно на нас, хората, е дадено да променим този ред и да върнем хармонията на Земята, да елминираме хищничеството, тъй като, вярвам, за всеки има място под слънцето и хищническият свят е свят на саморазрушение, не на благодат.
Но за да върнем хармонията на Рая, образно казано, където всички живеят в мир и разбирателство и никой никому не вреди, е нужно много хора да се осъзнаят в тази посока...
Сещам се за един цитат от Библията, но по-скоро от апокрифните евангелия, които не са много известни, където се говори за свят, в който агнето и лъвът ще пасат заедно, точно това бяха думите. Възможно е да има такъв свят, наитина, стига хората да го пожелаят и да го съградим всички заедно...и да бъдем пример.
Поздрави, Ваня!
Аз не мисля, че нещата са толкова прости... Което ми напомни една мисъл:
"Не ми казвайте, че проблемът е сложен. Ако беше прост, той нямаше да бъде проблем."
Не помня обаче авторът на мисълта. Прочетох я преди години при Добромир и се впечатлих :)
А може би, редът си е такъв, какъвто трябва да е, независимо от това какво на нас ни харесва или не. Да спрем да се правим на богове. Може би тогава нашият свят най-сетне ще се подреди по-справедливо...
Сложна история, наистина :)
Да спрем да се правим на богове. Може би тогава нашият свят най-сетне ще се подреди по-справедливо...
Сложна история, наистина :)
milady написа:
Да спрем да се правим на богове. Може би тогава нашият свят най-сетне ще се подреди по-справедливо...
Сложна история, наистина :)
Да спрем да се правим на богове. Може би тогава нашият свят най-сетне ще се подреди по-справедливо...
Сложна история, наистина :)
Не можах да разбера - смехът знак за съгласие ли е, или за несъгласие :)
Вселенският ред е неразбираем за ограничените хора...
цитирайmt46 написа:
Вселенският ред е неразбираем за ограничените хора...
Общо взето, май и аз това казвам :)
Да, нормално е да имаме различни гледни точки, всеки е със своите разбирания и светоусещане.
За мен наистина е просто - Бог ни е пратил да творим добро на земята, а не зло. Ако не успеем в този път и ако оставим злото да надделее, това става проблем. Според мен редът много зависи от нас, понеже Бог именно на човеците е дал да стопанисват Земята...ето защо, не можем да вдигнем ръце и да се примирим, когато виждаме злото в света...ние можем много да направим, дори и без да сме Богове...защото носим частица от Божественото в себе си, който иска я носи, не всеки иска...
Но наистина да не задълбочавам размислите си по тази тема, поначало съм разбрала, че най-добре е когато има различия, да не се получават излишни дебати...та затова може би не е добре да коментирам философски теми ))
Лека от мен, Ваня!
цитирайЗа мен наистина е просто - Бог ни е пратил да творим добро на земята, а не зло. Ако не успеем в този път и ако оставим злото да надделее, това става проблем. Според мен редът много зависи от нас, понеже Бог именно на човеците е дал да стопанисват Земята...ето защо, не можем да вдигнем ръце и да се примирим, когато виждаме злото в света...ние можем много да направим, дори и без да сме Богове...защото носим частица от Божественото в себе си, който иска я носи, не всеки иска...
Но наистина да не задълбочавам размислите си по тази тема, поначало съм разбрала, че най-добре е когато има различия, да не се получават излишни дебати...та затова може би не е добре да коментирам философски теми ))
Лека от мен, Ваня!
И аз понякога съм усещала това чувство на тегота от прекаления ред, с който сме заобиколени, от неписаните закони на естеството, които карат Земята да се върти от памтивека все по един и същ начин. Имало е дни, в които съм се молела по-скоро слънцето да се скрие – и обратно – когато ми се е искало този ден да продължи безкрайно. И добре, че Господ си знае работата. Но доскучава понякога, става ти тясно от толкова ред и правила, права си. Може би решението е в това да се уподобиш на природата, да се слееш с нейния ред и хармония, да приемеш законите й – и тогава ти остава само да чакаш - като онази антилопа, да дойде гепардът:))) Разликата е само една – в съзнанието, че рано или късно той непременно ще дойде за всеки от нас – досадно!:)))
Много, много ми хареса и това твое стихотворение, простите наглед примери, с които онагледяваш, малките стъпки, с които водиш читателите си до големите истини. Поздравления, Ваня!
цитирайМного, много ми хареса и това твое стихотворение, простите наглед примери, с които онагледяваш, малките стъпки, с които водиш читателите си до големите истини. Поздравления, Ваня!
vesever написа:
Да, нормално е да имаме различни гледни точки, всеки е със своите разбирания и светоусещане.
За мен наистина е просто - Бог ни е пратил да творим добро на земята, а не зло. Ако не успеем в този път и ако оставим злото да надделее, това става проблем. Според мен редът много зависи от нас, понеже Бог именно на човеците е дал да стопанисват Земята...ето защо, не можем да вдигнем ръце и да се примирим, когато виждаме злото в света...ние можем много да направим, дори и без да сме Богове...защото носим частица от Божественото в себе си, който иска я носи, не всеки иска...
Но наистина да не задълбочавам размислите си по тази тема, поначало съм разбрала, че най-добре е когато има различия, да не се получават излишни дебати...та затова може би не е добре да коментирам философски теми ))
Лека от мен, Ваня!
За мен наистина е просто - Бог ни е пратил да творим добро на земята, а не зло. Ако не успеем в този път и ако оставим злото да надделее, това става проблем. Според мен редът много зависи от нас, понеже Бог именно на човеците е дал да стопанисват Земята...ето защо, не можем да вдигнем ръце и да се примирим, когато виждаме злото в света...ние можем много да направим, дори и без да сме Богове...защото носим частица от Божественото в себе си, който иска я носи, не всеки иска...
Но наистина да не задълбочавам размислите си по тази тема, поначало съм разбрала, че най-добре е когато има различия, да не се получават излишни дебати...та затова може би не е добре да коментирам философски теми ))
Лека от мен, Ваня!
Или го отричам... Как да изкажеш мнението си, без да изглежда като налагане...Възможно е да е и така, както казваш. Но аз не обичам да приема само едно схващане, да го превърна в абсолютна истина, и да не се замисля вече за други алтернативни варианти :) И всичко това най-добре съм го описала в това свое стихотворение, което си спомням, че много ти допадна:
Моя смисъл недей го оспорва...
Всеки ден го оспорвам сама -
всяка сутрин градя му основа,
всяка вечер му слагам върха...
Колко пъти строя го различен -
днес е щастие, утре - тъга...
И да мога до смърт да обичам,
и хармония, ред, свобода...
Колко пъти от мен е отричан,
и заменян напълно със нов -
прозаичният със поетичен -
късче хляб със голяма любов...
Та разбра ли? Недей го оспорва...
Аз за твоя пък ще си мълча -
нямам право света да съборя,
щом не мога да го изградя...
Във философските дискусии много често се преминава тънката граница на толераннтността към различното мислене. Наистина - няма смисъл. Моята гледна точка е доживотното търсене.
Поздрави и прегръдки, Веси!
donchevav написа:
И аз понякога съм усещала това чувство на тегота от прекаления ред, с който сме заобиколени, от неписаните закони на естеството, които карат Земята да се върти от памтивека все по един и същ начин. Имало е дни, в които съм се молела по-скоро слънцето да се скрие – и обратно – когато ми се е искало този ден да продължи безкрайно. И добре, че Господ си знае работата. Но доскучава понякога, става ти тясно от толкова ред и правила, права си. Може би решението е в това да се уподобиш на природата, да се слееш с нейния ред и хармония, да приемеш законите й – и тогава ти остава само да чакаш - като онази антилопа, да дойде гепардът:))) Разликата е само една – в съзнанието, че рано или късно той непременно ще дойде за всеки от нас – досадно!:)))
Много, много ми хареса и това твое стихотворение, простите наглед примери, с които онагледяваш, малките стъпки, с които водиш читателите си до големите истини. Поздравления, Ваня!
Много, много ми хареса и това твое стихотворение, простите наглед примери, с които онагледяваш, малките стъпки, с които водиш читателите си до големите истини. Поздравления, Ваня!
Ние можем малко да проемяме /може би/, но големия ред в природата очевидно не можем. Има един непрекъснат стремеж към равновесие, а ние имаме място в него. То може и да не ни харесва, но... това е положението :)) Никой не иска да е в ролята на антилопата наистина, но и от антилопи има нужда, нали. А и от гепарди :) Такива ми ти работи...
Поздрави и прегръдки, Вени! И благодаря за разбирането!
когато човек чете..повече..
/както ти спомена..
той развива ..Телепатия..
знам,че ме разбра..правилно...
/даже В. ме разбра...
отваряш винаги важна Тема
сега ,ще попиша за сектантството..
като еманация на Атеизма ,Егоцентризма, и Духовната Гордост
Благ за разбирането..
цитирай/както ти спомена..
той развива ..Телепатия..
знам,че ме разбра..правилно...
/даже В. ме разбра...
отваряш винаги важна Тема
сега ,ще попиша за сектантството..
като еманация на Атеизма ,Егоцентризма, и Духовната Гордост
Благ за разбирането..
milady написа:
когато човек чете..повече..
/както ти спомена..
той развива ..Телепатия..
знам,че ме разбра..правилно...
/даже В. ме разбра...
отваряш винаги важна Тема
сега ,ще попиша за сектантството..
като еманация на Атеизма ,Егоцентризма, и Духовната Гордост
Благ за разбирането..
/както ти спомена..
той развива ..Телепатия..
знам,че ме разбра..правилно...
/даже В. ме разбра...
отваряш винаги важна Тема
сега ,ще попиша за сектантството..
като еманация на Атеизма ,Егоцентризма, и Духовната Гордост
Благ за разбирането..
преди да заспя си мислех точно за това, че човек, който чете много, развива емпатия. Може би не чак телепатия, но емпатия - със сигурност. Моля, Юлия, пак заповядай!
Абсолютно съгласна съм, Ваня, всичко е въпрос на търсене и всеки според своето търсене и опит се изгражда и като мироглед, и като начин на живот, това е напълно в реда на нещата.
Знаеш ли моята философия, стига дадено мнение или позиция или действие да не вреди някому, значи е добро, дори да е различно от моето. Вреди ли, накърнява ли някого, тогава не го приемам и се опитвам да неутрализирам вредата, стига да мога...
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
При мен нещо пролетта се връща май ;)))
Слънчево да ти е, Ваня!
цитирайЗнаеш ли моята философия, стига дадено мнение или позиция или действие да не вреди някому, значи е добро, дори да е различно от моето. Вреди ли, накърнява ли някого, тогава не го приемам и се опитвам да неутрализирам вредата, стига да мога...
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
При мен нещо пролетта се връща май ;)))
Слънчево да ти е, Ваня!
Думите отлитат..написаното..остава..
...а,софистиката ..леко...избега в йезуистиката
все по сложна се заформя моята Тема..за Сектите..
какъв предКоледарски пир, самоо....
;)))
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
цитирай...а,софистиката ..леко...избега в йезуистиката
все по сложна се заформя моята Тема..за Сектите..
какъв предКоледарски пир, самоо....
;)))
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
vesever написа:
Абсолютно съгласна съм, Ваня, всичко е въпрос на търсене и всеки според своето търсене и опит се изгражда и като мироглед, и като начин на живот, това е напълно в реда на нещата.
Знаеш ли моята философия, стига дадено мнение или позиция или действие да не вреди някому, значи е добро, дори да е различно от моето. Вреди ли, накърнява ли някого, тогава не го приемам и се опитвам да неутрализирам вредата, стига да мога...
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
При мен нещо пролетта се връща май ;)))
Слънчево да ти е, Ваня!
Знаеш ли моята философия, стига дадено мнение или позиция или действие да не вреди някому, значи е добро, дори да е различно от моето. Вреди ли, накърнява ли някого, тогава не го приемам и се опитвам да неутрализирам вредата, стига да мога...
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
При мен нещо пролетта се връща май ;)))
Слънчево да ти е, Ваня!
Веси, то не спира до самия край. Минаваш покрай свои и чужди идеи /дано имаш свои, защото обикновено само си въобразяваш, че имаш/, приемаш, отхвърляш, кроиш, прекрояваш. Спреш ли да търсиш, въобразиш ли си, че си стигнал върха - ами..., замисли се да не би да си в подножието му.
Така мисля аз, а ти - както ти е на сърце. Дано не съм оспорила смисъла ти, докато описвам моя. Казвам ти, че е деликатно, да му се не знае :))
И тук един зъбат Слънчо се показва, но аз изобщо не му се доверявам :)
Приятни почивни дни!
codetroina написа:
Думите отлитат..написаното..остава..
...а,софистиката ..леко...избега в йезуистиката
все по сложна се заформя моята Тема..за Сектите..
какъв предКоледарски пир, самоо....
;)))
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
...а,софистиката ..леко...избега в йезуистиката
все по сложна се заформя моята Тема..за Сектите..
какъв предКоледарски пир, самоо....
;)))
Колкото хора, толкова и мнения и светоусещания, ако се уважаваме и приемаме въпреки различията, ето това за мен е правилна позиция и с годините това изграждам като отношение към хората.
Стихотворението ти наистина е добро и ми е близко, щото и аз съм същата в това отношение, не оставям никой да ми се меси и да ми се прави на ментор...та...разбирам те :)
Наистина никой не може да надскочи себе си. Това е още една причина да се опитаме да бъдем толерантни към другите.
Добрата новина е, че обикновено не знаем, че можем да скочим и по-високо. Това ни дава илюзия, че сме се надскочили.
Много точно си описала логиката на нещата,твърде дълбоко си вникнала в тях!
цитирайshtaparov написа:
Много точно си описала логиката на нещата,твърде дълбоко си вникнала в тях!
някои очевидни факти. Финалът дойде леко и се написа, кажи речи, сам.
vania23 написа:
някои очевидни факти. Финалът дойде леко и се написа, кажи речи, сам.
shtaparov написа:
Много точно си описала логиката на нещата,твърде дълбоко си вникнала в тях!
някои очевидни факти. Финалът дойде леко и се написа, кажи речи, сам.
Това много хубаво описва твоите поетични дарби,поздравления!
Ваня, не се притеснявай от "оспорване", виж, ако човек е наясно със себе си и ценностите си, и да го оспорват, няма причина за притеснение - логично е всеки да върви в пътя, който е изградил за себе си.
Аз се изграждах сама през годините и съм изключително горда със себе си, дори си давам сметка, че малко жени са успели с това, с което аз съм успяла. За мен това е моят път и съм щастлива, ако и околните често да ми казват, че им изглежда труден пътят, който съм си избрала - да не търся подкрепа от никого и да се справям с всичко сама. Обаче на мен толкова ми хареса, че не си давам избора и по-добър не виждам ))
Човек търси докато е жив, вярно е...а аз откак се помня съм индивидуалист и никога не съм се вписвала в общоприетите разбирания, защото винаги съм се водила по своите разбирания и по своето сърце, още от училище имам много интересни преживявания.
Обаче знаеш ли какво си мислех наскоро, като малка нямах нужната обосновка на позициите си, знаеш, децата слушат сърцето си, но не могат да се обосноват защо постъпват по определен начин. С годините човек, добивайки опит и помъдрявайки, вече почва съзнателно да следва сърцето си, с разбиране и обосновка и респективно - с увереност. Е, поне при мен е така.
А относно различнията ни, наистина според мен е нормално да сме различни и всеки има право на своя избор и своите разбирания и също така всеки заслужава уважение и приемане. Всяка позиция, която е градивна и позитивна и полезна, заслужава да бъде приемана. Само ако вреди някому, както и по-горе писах, само тогава не бива да бъде приемана. Ето, за мен е просто ;))
Хайде, достатъчно откровения от мен, днес мисля да е мързелива неделя, хубав почивен ден и на теб!
цитирайАз се изграждах сама през годините и съм изключително горда със себе си, дори си давам сметка, че малко жени са успели с това, с което аз съм успяла. За мен това е моят път и съм щастлива, ако и околните често да ми казват, че им изглежда труден пътят, който съм си избрала - да не търся подкрепа от никого и да се справям с всичко сама. Обаче на мен толкова ми хареса, че не си давам избора и по-добър не виждам ))
Човек търси докато е жив, вярно е...а аз откак се помня съм индивидуалист и никога не съм се вписвала в общоприетите разбирания, защото винаги съм се водила по своите разбирания и по своето сърце, още от училище имам много интересни преживявания.
Обаче знаеш ли какво си мислех наскоро, като малка нямах нужната обосновка на позициите си, знаеш, децата слушат сърцето си, но не могат да се обосноват защо постъпват по определен начин. С годините човек, добивайки опит и помъдрявайки, вече почва съзнателно да следва сърцето си, с разбиране и обосновка и респективно - с увереност. Е, поне при мен е така.
А относно различнията ни, наистина според мен е нормално да сме различни и всеки има право на своя избор и своите разбирания и също така всеки заслужава уважение и приемане. Всяка позиция, която е градивна и позитивна и полезна, заслужава да бъде приемана. Само ако вреди някому, както и по-горе писах, само тогава не бива да бъде приемана. Ето, за мен е просто ;))
Хайде, достатъчно откровения от мен, днес мисля да е мързелива неделя, хубав почивен ден и на теб!
П. П. Имам на сърце да те поздравя с една изключителна изпълнiтелка, много я харесвам, мисля, че ще ти допадне
https://www.youtube.com/watch?v=6THHrPyZQuQ
цитирайhttps://www.youtube.com/watch?v=6THHrPyZQuQ
vesever написа:
П. П. Имам на сърце да те поздравя с една изключителна изпълнiтелка, много я харесвам, мисля, че ще ти допадне
https://www/watch?v=6THHrPyZQuQ
https://www/watch?v=6THHrPyZQuQ
Да, голяма е сладурана, и колко непринудено си пее - сякаш си е у тях на улицата :)
Няма проблем, Веси, не се знаем от вчера, а от доста години - и друг път сме влизали в някакви диспути :) Този за какво точно беше, че вече забравих от къде тръгнахме? А, да... Знаеш ли откакто прописах стихотворенията, каквото имам да казвам, го казвам в тях и после губя всякакво желание да защитавам тезата си - все пак не съм на защита на дисертация, а само съм предала една своя поредна идея. Няма как тя да допадне на всеки.
Нашият излишен спор по неведоми сърдечно-мозъчни пътеки ме доведе до следващата идея :) Много се надявам да не се откриеш в стихотворението и да не се обидиш. Обръщам се към един събирателен образ на всезнайковците, които съм срещала през живота си. Ти не си от тях, нали? :) По-късно днес или утре ще го пусна.
Преградки, Веси! Мен тука ме чака какво ли не...
shtaparov написа:
Това много хубаво описва твоите поетични дарби,поздравления!
vania23 написа:
някои очевидни факти. Финалът дойде леко и се написа, кажи речи, сам.
shtaparov написа:
Много точно си описала логиката на нещата,твърде дълбоко си вникнала в тях!
някои очевидни факти. Финалът дойде леко и се написа, кажи речи, сам.
Това много хубаво описва твоите поетични дарби,поздравления!
Благодаря ти!
Ваня, ако взема да пиша комент, ще стане много дълго, затова рекох да репликирам в поетична форма и аз.
Ей това на прима виста ми дойде и отразява моята позиция...
...................................................................................
Дарил е Бог от своята вечна Мъдрост и Познание
На всеки, който слиза на Земята -
да може да премине през Живота - изпитание
И да достигне сам до Истината!
Но хората все в страхове, в съмнения живеят,
Че живота собствен не разбират те сами,
Авторитетите велики търсят и лелеят
На мъдрост да ги учат в земните им дни…
Недей да търсиш мъдростта и силата навън,
Те кротко спят и в твоето Сърце!
Да, чуй как шепне, и наяве, и насън
В Душата на едно пораснало Дете!
И всички мъдреци и философи в този свят
От теб не са по-ценни, о, човеко, знай,
Защото твоята малка, крехка и добра Душа
Частица светла е от Божествения Рай!
До който всеки трябва сам да стигне
И Пътя си със свои сили сам да изгради,
Със своите въжделения, копнежи свидни,
Със своите съкровени и единствени Мечти!
Сърцето си не се страхувай да последваш -
То Истината знае най-добре!
Бъди свободен, с плам и устрем ведър
Изграждай нови и мечтани Светове!
цитирайЕй това на прима виста ми дойде и отразява моята позиция...
...................................................................................
Дарил е Бог от своята вечна Мъдрост и Познание
На всеки, който слиза на Земята -
да може да премине през Живота - изпитание
И да достигне сам до Истината!
Но хората все в страхове, в съмнения живеят,
Че живота собствен не разбират те сами,
Авторитетите велики търсят и лелеят
На мъдрост да ги учат в земните им дни…
Недей да търсиш мъдростта и силата навън,
Те кротко спят и в твоето Сърце!
Да, чуй как шепне, и наяве, и насън
В Душата на едно пораснало Дете!
И всички мъдреци и философи в този свят
От теб не са по-ценни, о, човеко, знай,
Защото твоята малка, крехка и добра Душа
Частица светла е от Божествения Рай!
До който всеки трябва сам да стигне
И Пътя си със свои сили сам да изгради,
Със своите въжделения, копнежи свидни,
Със своите съкровени и единствени Мечти!
Сърцето си не се страхувай да последваш -
То Истината знае най-добре!
Бъди свободен, с плам и устрем ведър
Изграждай нови и мечтани Светове!