Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2018 17:04 - КУЛИНАРНИ МИСЛИ
Автор: ganini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1629 Коментари: 3 Гласове:
12

Последна промяна: 07.04.2018 17:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вчера бях на вечеря в един тайландски ресторант в Сакт Гален и хапвайки тези вкусотии си спомних няколко епизода от живота ми, свързани с това пусто хранене...
След "бягството" ми в Австрия започнах работа в един Виенски симфоничен оркестър, който често изнасяше концерти в градовете около Виена. Даваха ни "дневни" около 150 шилинга за похапване след пътуването. Аз спестявах тези пари, защото бях пресен сиромашки емигрант и трябваше да купувам всичко необходимо за ежедневието.
Един хубав слънчев ден в Кремс колегите ме подхванаха и ме взеха със себе си в ресторанта с упрека "стига си пестил"!
Поръчах си "виенски шницел" в чест на града, където вече живеех. Бързо дойде и поръчката, но каква!!! В една очромна чиния от дебел порцелан, сигурно 30 см. в диаметър, бяха проснали един огромен шницел, който преливаше от двете страни- с картофи и салата! Абе хора, сервира ли се такъв огромен шницел, та да стане зян...Поокастрете го от тук, от там, пък и вземете и една малка чинийка- и пак ще прави впечатление! Грехота е такова прахосничество!Такава поция не бях виждал дотогава, привикнал на нашенските минималистични порцийки, окастрени и от готвач, и от управител, които трябваше да занесат нещо в къщи за похапване. Та това беше един празник за мен в компанията на колегите и на хубавата австрийска бира...
Следващите месеци ме водиха приятели в екзотични ресторанти за чийто китайски, тайландски и индийски кухни хал хабер си нямах! В нашата социалистическа родина нямаше такова животно- екзотична азиатска кухня- и ние си "ценяхме" нашенската. Само в София имаше унгарски и полски ресторанти (един червен "боршч" беше много вкусен). Та... продукти, подправки, приготвяне на тази кухня ми се видяха като от друга планета... Сега всички ценят тази кухня, защото има такива ресторанти и у нас, но тогава???
Връщам се назад: през 70- те живях няколко години в София и понякога замествах примаша на салонния оркестър на Парк- хотел "Москва". Един ден ни извикаха по- рано, следобед, и ни откараха с микробус в резиденция Бояна и поискаха да свирим Виенска музика и валсове от Й.Щраус. След час под команда приключихме участието и в двете стаи, където бяха калъфите на инструментите ни, бяха донесени квадратни метални подноси със сандвичи (филийки гарнирани с най- различни вкусотии), които бяха пооредели и тези остатъци бяха за "музиката". Ние се хвърлихме на плячката и аз почнах да поизбирам хайверите- тези с големите яйца от сьомга, червен и черен. Да, ама един колега тромпетист ми вика:
- Остави ги тия хайвери! Ей от това си вземи,-РОСТБИЙФ е! Никъде го няма!
Послушах го и опитах този специалитет предназначен за избрани хора!
Та като рекох избрани хора, та се сетих, че по време на моите пътувания около Виена, веднъж на един паркинг на Западния аутобан видях една кола с български номер, което тогава беше голяма рядкост там, нещо като лунна ракета. Загледах се в пътниците: млади хора, две двойки, добре облечени, доволни, пък и със западна марка кола! Явно и те бяха от сой, от избраните, от по- равните, отгледани в червени дантелени пеленки и сега отиваха да похарчат някоя марка, обменена по невероятно измислен курс у нас.
А обикновените хора не биваше да пътуват и да лапат разните му там загнили ястия...



Гласувай:
12



1. pvdaskalov - * ! *
22.11.2018 11:08
Добър разказвач си, Маестро... Така е. Обслужват те хората и се отнасят към теб като към Човек. Но признай, че в последните години и тук, у нас, започнаха да пълнят чиниите. Я иди в ресторанта в парка на Стрелча и си поръчай гювече по шопски! В момента преглъщам като си спомня вкуса му...
Малолитражни ни бяха колите, малогабаритни порциите - нямахме сили да издържаме 1-2 деца, а искаха от нас поне по 3 да отгледаме. В днешно време малките риби щипят на дребно, а големите - цели магистрали. Малко ни остана - ще живеем още 1-2 петилетки и ще забравим какво е било. А как вандали ни чупят надгробните плочи, ще гледаме от някоя друга звезда - не петолъчна.
Поздрави!
П и е р
цитирай
2. schumpov - Преди много години, било е 1972/...
26.12.2018 18:36
Преди много години, било е 1972/3г. , на връх Гергьовден, с двама Гочета, отидохме в ресторанта на Тримонциум. В менюто нямаше агнешко печено, имаше четири вида шницели- натюр, пане, по Милански и по Виенски. Единият Геарги си поръча шницел по Милански, другият по Виенски. Разликата беше ,че Миланският шницил към гарнитура имаше и макарони, а Виенският беше нашарен с вилица на ромбоиди.
цитирай
3. ganini - Мани, мани...
23.05.2020 11:06
schumpov написа:
Преди много години, било е 1972/3г. , на връх Гергьовден, с двама Гочета, отидохме в ресторанта на Тримонциум. В менюто нямаше агнешко печено, имаше четири вида шницели- натюр, пане, по Милански и по Виенски. Единият Геарги си поръча шницел по Милански, другият по Виенски. Разликата беше ,че Миланският шницил към гарнитура имаше и макарони, а Виенският беше нашарен с вилица на ромбоиди.


Но строихме социализЪма с ентусиазъм!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ganini
Категория: Изкуство
Прочетен: 280617
Постинги: 97
Коментари: 342
Гласове: 1404
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031