Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04 17:04 - КУЛИНАРНИ МИСЛИ
Автор: ganini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 07.04 17:49


Вчера бях на вечеря в един тайландски ресторант в Сакт Гален и хапвайки тези вкусотии си спомних няколко епизода от живота ми, свързани с това пусто хранене...
След "бягството" ми в Австрия започнах работа в един Виенски симфоничен оркестър, който често изнасяше концерти в градовете около Виена. Даваха ни "дневни" около 150 шилинга за похапване след пътуването. Аз спестявах тези пари, защото бях пресен сиромашки емигрант и трябваше да купувам всичко необходимо за ежедневието.
Един хубав слънчев ден в Кремс колегите ме подхванаха и ме взеха със себе си в ресторанта с упрека "стига си пестил"!
Поръчах си "виенски шницел" в чест на града, където вече живеех. Бързо дойде и поръчката, но каква!!! В една очромна чиния от дебел порцелан, сигурно 30 см. в диаметър, бяха проснали един огромен шницел, който преливаше от двете страни- с картофи и салата! Абе хора, сервира ли се такъв огромен шницел, та да стане зян...Поокастрете го от тук, от там, пък и вземете и една малка чинийка- и пак ще прави впечатление! Грехота е такова прахосничество!Такава поция не бях виждал дотогава, привикнал на нашенските минималистични порцийки, окастрени и от готвач, и от управител, които трябваше да занесат нещо в къщи за похапване. Та това беше един празник за мен в компанията на колегите и на хубавата австрийска бира...
Следващите месеци ме водиха приятели в екзотични ресторанти за чийто китайски, тайландски и индийски кухни хал хабер си нямах! В нашата социалистическа родина нямаше такова животно- екзотична азиатска кухня- и ние си "ценяхме" нашенската. Само в София имаше унгарски и полски ресторанти (един червен "боршч" беше много вкусен). Та... продукти, подправки, приготвяне на тази кухня ми се видяха като от друга планета... Сега всички ценят тази кухня, защото има такива ресторанти и у нас, но тогава???
Връщам се назад: през 70- те живях няколко години в София и понякога замествах примаша на салонния оркестър на Парк- хотел "Москва". Един ден ни извикаха по- рано, следобед, и ни откараха с микробус в резиденция Бояна и поискаха да свирим Виенска музика и валсове от Й.Щраус. След час под команда приключихме участието и в двете стаи, където бяха калъфите на инструментите ни, бяха донесени квадратни метални подноси със сандвичи (филийки гарнирани с най- различни вкусотии), които бяха пооредели и тези остатъци бяха за "музиката". Ние се хвърлихме на плячката и аз почнах да поизбирам хайверите- тези с големите яйца от сьомга, червен и черен. Да, ама един колега тромпетист ми вика:
- Остави ги тия хайвери! Ей от това си вземи,-РОСТБИЙФ е! Никъде го няма!
Послушах го и опитах този специалитет предназначен за избрани хора!
Та като рекох избрани хора, та се сетих, че по време на моите пътувания около Виена, веднъж на един паркинг на Западния аутобан видях една кола с български номер, което тогава беше голяма рядкост там, нещо като лунна ракета. Загледах се в пътниците: млади хора, две двойки, добре облечени, доволни, пък и със западна марка кола! Явно и те бяха от сой, от избраните, от по- равните, отгледани в червени дантелени пеленки и сега отиваха да похарчат някоя марка, обменена по невероятно измислен курс у нас.
А обикновените хора не биваше да пътуват и да лапат разните му там загнили ястия...



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ganini
Категория: Изкуство
Прочетен: 63314
Постинги: 52
Коментари: 231
Гласове: 729
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031