Бай Ганьо – победител на изборите!

         Тази събота пак сме се събрали в кафенето на бай Сандо, белким си кажем приказката, пък има и за какво да се говори.

         Миналата неделя – на изборите – бай Ганьовата партия излезе победител! Нали самият той писа на Президента молба да го назначи за министър на изборите, но не получи отговор, понеже обичаят е такъв по нашенските министерства и учреждения. Това така го ядоса, че той набързо скалъпи нова партия. Контингента, ядрото, така да се каже, го имаше под ръка  – все  пенсионери, но обгорени в патриотичните битки. Те се фърлиха с младежки плам в борбата, кръвта им отново закипя, отвориха се буретата, нажежиха се скарите, музиките тръгнаха из кварталите да въодушевляват електората. Бай Ганьо пооткрехна кесията – зер знае си той как у нас се печелят избори.

         И днес ний седим в кафенето с идеолога и организатора на партията Дуньо Адвокатина в очакване на последните новини от централата. Учудени от тоз небивал успех, затрупваме го с въпроси. Та тази нова партия бе регистрирана преди някакви си два месеца!

         Сандо идва и носи каве и пиво, глъчта не спира, а приказката иде все около този зашеметяващ успех на бай ви Ганя. Нейсе, Дуньо стана, вдигна чаша бира и каза:

         – Господа, да пием за голямата победа на Национал–социалнатa демократично–алтернативна  партия! Да живей нейният вдъхновител и водач г-н Балкански! Да живей България!

         Като отмина това патриотично излияние Гуньо седна и почна разказа по-издалеч, като как се стигна до тази въпиюща победа.

         – Нали си знайте бай Ганьо… Като не получи отговор от президента той се амбицира и рече: „Щом е така, аз знам и по-онака!” И събра старото ядро: Данко Харсъза, Гочоолу, Дочоолу, Бочоолу, още няколко по-млади силовака, че старите са вече пенсионери, така де, да ги пооблекчи в по-грубите работи. Няколко юпита от Запада също привлече за парлама – да придаде малко повече лустро на предприятието. Мен взе за идеолог и организатор, ама нали си го знаете – все той си дърпа конците! Името на Партията той си го измисли: НСДАП, вика – прегнантно – тая дума я научил едно време в немско. Бая пара хвърли за тия избори: на тоя ще даде 150 гласа – десет хиляди, оня води 250 гласа – двайсе хилядарки. Та ви кажем, бая пара потроши, но не отиде масрафът на халост. На пресконференцията след изборите водачът беше във върхова форма, просто не можеш го позна. То говори за Отечеството, за патриотичните сили от Партията му, какво тежко положение заварихме и как ще се заемем за работа да оправим батака. А сега ще ви пусна един запис на съвещанието  на Президиума на Партията отпреди два дни за бъдещото управление, разпределение на министерствата и други важни неща.

         Като рече това, Дуньо извади от чантата един плейър и един говорител, че да можем добре да чуваме, и се обърна отново към нас:

         – Ама това дето ще чуете, да си остане между нас! Пускам ви го, щото се знаем отдавна, пък и вие цените идеите на бай ви Ганя.

         Рече и натисна копчето. Чу се глъч, която постепенно постихна и изведнъж гръмна познатият глас на водача на Партията:

         – Господа, свършихме добра работа. Поздравления, признателност и благодарност! Сега - на работа! Както знаете, Партията се охарчи бая и тия средства трябва да ги понабавиме. Аз мислих последните дни и имам няколко идеи, които ще сложа тук на масата, да ги гласуваме и ако е дал Господ да ги реализираме. Предишните ни оставиха едно хубаво Министерство на Инвестиционното планиране. Бяха добре го замислили, ама квото взели – взели! Сега сме ние на ред. Обществото вика – закрийте го, било ачик далавера. Но аз не съм на това мнение! Има много хляб в това министерство. Мислил съм и за министъра и намирам нашия съратник Гочоолу за подходяща кандидатура. Там ще пуснем потоците от инвестиции, а ако еврофондовете пуснат реки няма да се противим, я. Важното е да тече! А Дочоолу с неговата голяма фамилия ще организира 5-6 строителни фирми за оправяне на инфраструктурата. А ти (явно се обръща към Дочоолу) ще стоиш далеч от тия фирми, че да не стане някой гаф! Те журналистите само това чакат! Това търгове, това поръчки – все през вас да минават… А отчисленията – знаете къде да се носят, няма сега да ви уча, я!

         – Ами да кръстим това Министерство на инвестиционното планиране и усвояване? – обади се едно юпи от тия, новите, зелените.

         – Сус бе, момче! Много ачик ще стане работата! Добре си му е старото име, улегнало е в съзнанието на народа!

         Младокът повече не се обади, а бай Ганьо продължи:

         – А сега Дуньо, да пристъпим към една твоя стара мечта! Мисля, че вече е дошло време да отворим и ние една банка, че тия потоци трябва някъде да се вливат – хем да са ни под ръка, хем да направим печалба, като му дойде времето!

         Тук ораторът направи пауза, сигурно отпи малко вода, ама остави напрежението да нарасне сред слушателите. След това продължи:

         – Дуньо, ти ще станеш Изпълнителен директор на тази банка, ще намерим хубава, стабилна, представителна сграда в София и подходящо- съответствующи в провинцията. Мисля си да я кръстим Корпоративно- Индустриална Банка, така де, фаща дикиш. Като кажа корпоративно, гаче фащам някой през КОРема, в пояса е ПОРтмонето, и бъркам АКТИВНО! И насочваме потоците към банката, пардон, към Дуньо, а той си знае работата. Някой отвори ли си много устата – дай му милион… Искаш ли някой да ти свърши по-такава работа – дай му два! Да върви бизнесът! И така – доде сме на власт. Щото всяко нещо си има и край! И щом почнат да ни се клатят краката Дуньо си знае работата: в нощ и мъгла с чувалите – я в Южна Африка, я на Бахамите. Ще глобализираме! Та така момчета, опичайте си акъла! Отечеството нас чака, нашето време дойде. Де е сега моя приятел Алеко да ме види доде я докарах, той все ме мислеше за малко будала… Да-а, да! Ама бай ви Ганя не е абдал! С акъл и работа ви изведох най-горе! Сега работа ни чака и… умната. Да е наслука!

         След тези думи се чуха разпокъсани ръкопляскания и шум от ставащи хора. Дуньо изключи плейъра. Ние седяхме безмълвни, не можейки още да реализираме абсурдността на изнесеното преди малко. Никой не продума, беше тихо на нашата голяма маса. Само две мухи се гонеха по нея и това беше единствения живец наоколо.

         Мълчаливо допивахме питиетата, нямаше коментари като други път, един по един ставахме и се сбогувахме.

         Навън мъглата беше станала още по-гъста, почти нищо не се виждаше и ние тихо потънахме в тази пустош...