Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2014 20:42 - Още два-три реда за бай ви Ганя Балкански
Автор: ganini Категория: Изкуство   
Прочетен: 1104 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 12.03 08:41


 O tempora, o mores!

 

Както всяка първа събота на месеца сме се събрали приятели в кафенето на Сандо да си кажем приказката, да избистрим политиката и да събудим стари спомени, че години минаха, остаряхме, някои ги няма вече между нас, на други вече децата идват тук на приказка...Този или онзи вземе думата да разкаже някоя историйка да се посмеем, ама понякога и на тъжно отива. Та днес седим си и си бъбрим, и изведнъж Димчо вика:”Ей, няма да повярвате кого вчера срещнах на Главната!” „Кажи, Дуньо, няма да ни мъчиш, я!” – викахме му Дуньо като признание за баща му, който беше прочут журналист и адвокат: Гуньо Адвокатина, който беше даже признат от нашего брата Алеко!                                                                                        

– Да ви кажа, ама няма да повярвате!                                                      

– Хайде, хайде, думай, че иде икендия!                                                   

– Внимание! Вчера срещнах бай ви Ганя на Главната!                        

Бомба да беше паднала, нямаше да има това потресение! Всички млъкнаха с отворени уста и големи очи, гаче беше влезло извънземно в кафенето! Трябваше няколко минути да минат, че да се свестиме от новината, но след това се нахвърлихме върху Дуньо.                                                              

– Казвай! Казвай! Жив ли е? Кво прави?                                        

Димчо отпи две глътки от кафето да успокои напрегнатата атмосфера и почна:                                                           
– Жив я! Побелял, с бял засукан мустак, с една шапка като Тексаски фермер, с един бастон, ама само така- фърга го напред-назад, за авторитет. И крачката му бодра, бързаше някъде.                               

– Здравей, бай Ганьо! – викам. – Помниш ли ме?                                       

– А бе момче, кой беше ти, бе! Толкоз народ знам, че не мога всички да помня!                                                                                                   

– Аз съм Димчо, на Гуньо Адвокатина момчето!                                    

Той ме изгледа отгоре до долу. Минувачите ни обикаляха на тротоара, явно им пречехме на движението.                                         

– Бре, Димчо! Това ти ли си, бе! Я какъв мъж си станал! Колко съм те дундуркал на коленете си! С баща ти, Бог да го прости праведника, пишем антрефилета и да не му пречиш все те държах в скута! Бре, бре, бре! Какво дете беше, какъв мъж си станал! Ами кво работиш?                                                                                             

– По  стъпките на тате: станах адвокат.                                                    

– Ха, не думай, бе! Разгеле, таман бях тръгнал да търся някой адвокатин! Тук съм написал едно писмо. Ей, до най- горе! До Президента! Та викам да го попрегледа някой по-така учен човек, да го поизглади, да го пооформи, че да хване дикиш! Ти май че ще свършиш тая работа! Ех, баща ти какви писма пишеше! Ти накъде си се запътил?                                                                                           

– Отивам нещо да хапна, че след обед имам няколко клиента.             

– А бе то вече е икиндия, време е за хапване! То може и аз да дойда и да си побъбриме. Ех времена, ех нрави! Всичко тече, всичко се променя! Кво дете беше, къв мъж стана!                                            

И като се тюхкаше за потока на времето бай Ганьо тръгна с мен за ресторанта, където седнахме на отдалечена маса, че да не ни слушат приказката, щото както се оказа бай Ганьо имаше много да разказва...                                                                                              

И аз какво сега да ви разкажа? То неговата е цяла Одисея! Вие го помните – беше оправен човек, обиколи Европата, спастрил парици по време на войните – бил снабдител и там валяли левчета. Купил розоварна и един хотел с 35 стаи, то бая хотелище, а той вика – хотелче. Е халал да му е! Добре ама идва 9-ти септември и на втория ден опандизили и бай Ганя! Бил народен изедник и капиталист! Бил депутат в 2 Народни Събрания и 7 месеца министър! Служил на класовия враг!                                                

Опандизили го в килия с още 20 човека, в една теснотия дето не може да се диша! Дните минават, един път го водят на разпит и го обвиняват като капиталист, изедник, враг на народа и т.н., неща от които бай ти Ганя хал-хабер си няма! И пак – обратно в килията!     Един ден след 2 седмици вратата на килията се отваря и на прага застанал един намусен с кръвясали очи униформен, преметнал шмайзера нехайно през рамо  и вика:                                                    

– Гражданина Балкански!

Бай Ганю става полека, знае че не е за добро, промъква се към вратата и... кого да види? Данко, бе! Данко Харсъзина!                      

– Със мен на разпит! – повелява Данко, който заключва килията и смигва на бай Ганя.                                                                                   

– Кво прайш тук, бе Харсъз??? Полицията те търси, дето по св.Богородица преби пристава!                                                              

– Ха, ха, ха! – Усмихна се закличливо Данко и пак намигна. –Три седмици се крих при шумкарите и сега слезнах с тях и ми дадоха служба! Сега съм борец за правдини! Ама слушай, сега тук в коридора не можем да говорим! Ще отидем в една стаичка, подготвил съм нещо за теб. Иначе си загубен!                                      

Завъртяхме се по няколко коридора и Данко отключи една стая, влезнахме и пак я заключи. Стаята беше богато подредена, с меки кресла и килим. Седнахме и Данко започна:                                       

– Другарю Балкански! Дойде Ново време, палачинката се обърна и аз се озовах от началото на правилната страна! Можеше ли да предположиш това преди месец? Теб са те прибрали щото искат да ти вземат къщата за наши хора от село. Днес прелиствах листите на арестуваните и- кого гледам: теб! Разучих нещата и смятам че всичко ще се оправи и то в твой интерес. Малко ли ракия съм ти изпил, малко ли вино по мен си пролял! Харсъза не е неблагодарен чиляк! Вчера ти – на мен, днес – аз на теб, утре – ти на мен! Ний ако не се държим, патриоти няма да останат в тая държава, я!               

Бай Ганьо го гледаше неверующ, питаше се дали няма някаква хитрина, да му скроят кюляфа и да го потрият. Но той нямаше изход, бедният, за пръв път в неговия героичен живот той се сблъска с една нечовешка машина, която мелеше месо. Неговите съкилийници, едни такива образовани, с очила, парлареха по францушки, швабски и ингилезки не си даваха големи шансове да излезат от тук. Та на него му беше подадена една сламка и той реши да я хване.                                                                                       

– Тук ти нося два документа, шефе. (Старият авторитет на бай Ганьо действаше още!) Тоз е отпускно, че излизаш от затвора. А с този отиваш утре при секретаря на Градския Комитет на Партията. Вътре съм написал всичко както трябва – чети за да го знаеш!          

Бай Ганьо отвори плика и там на пишеща машина, явно писано от секретарка беше отбелязано, че бай Ганьо е „прогресивен елемент, който дари едно егни на отряда и на 9-ти с вдигнат юмрук викаше: „да живей, да живей”. Това беше препоръка за приемане в Партията.                                                                                                   

– Коя Партия, бе Данко?                                                                          

– Ха, и таз добра! Къде живееш бе, шефе? Има една Партия и тя се пише с главна буква! След две години другите са изчезнали- това е буржоазка измишльотина. Сега сме Работническа Партия, утре- с друго име, но винаги с Главна Буква! И гледай да продадеш бързо розоварната и хотела, че утре няма да ги имаш! И докарай някоя рода да живее в къщата, щото са й хвърлили око!                                

– Благодаря ти, Данко! Това добро няма да забравя! Ама искам да те питам, така, гледам, имаш бая власт: Не можеш ли нещо да направиш за тия хора от мойта килия, бе Данко. Гледам ги- учени хора, с езици, трима са професори, с жени и деца! Сакън да не станат зян, да не ги потрият, щото квито ужасий разпрвят...             

– Ти, шефе не се грижи за тях. Кой квото си е надробил, ще си го сърба! Ама ако мога, ще видя... Хайде, ти се оправяй, влизай в течението, че сега ни трябват хора да служат на Родината!                  Димчо пак отпи от кафето, но то беше вече изстинало и си поръча ново. Ние го гледахме втренчено и не вярвахме на чутото, някои почнаха да коментират, но щом Адвоката си отвори устата и всички млъкнаха.                                                                                                   

– И какво мислите, че става с бай ви Ганя? Той отива при секретаря и се записва в партията! Един от първите – те тогава бяха един файтон хора. Продава розоварна, хотелче и става пролетарий! И тръгва по стълбата нагоре с неговите принципи напред: кажи му Аго, да му стане драго; той ще целуне ръка, а аз буза, той на друго място, аз още по на друго и т.н. Знаете как уйдурдисва тези работи! И нагоре, нагоре, та до ЦК. Тук се върти по различни постове, но го откриват като спец по правене на избори и го назначават за Председател на Централната Избирателна Комисия! Назначили магарето за градинар. Ама нали наш бай Ганьо е врял и кипял в тия работи, в тия патриотични борби, когато става въпрос за Отечеството той се зафаща за работа, запретнува ръкави и само резултата го интересува! И все ги тамъни къдя 99.89% за Партията, или 99.78% за Партията. Ръководството доволно- все си печели и все е на власт! Бай ти Ганьо също доволен, живее си добре: къде делегацийка по Европата (ех Пратер, Пратер), па и до Япония ходи с Първия, къде на лов, къде на банкет. Пишкин момче излезе тоя Данко, показа му пътя рано- рано, па и го освободи, иначе не видеше спасение. Ония хорица ни ги чу, ни ги видя!                        Да, ама веднъж го вика Първия, кани го да седне в креслото и секретарката носи по едно турско кафе, каквото бай ти Ганьо с удоволствие сърбаше. И си мисли нашия човек за какво ли го вика: я за лов, за делегация или за Етнографския Конгрес на Балканските народи, където няколко пъти успешно ходеше, като фотографите ценяха неговия засукан мустак. Първия се позакашля и почна:         

– Другарю Балкански, викнах те да обсъдим един въпрос, който отколе ми се върти в главата. Пък и от Съветския Съюз ми се обадиха и изпратиха некои техни изборни резултати. Гледам тук тези техни изборни окръзи, некои са големи колко България, и резултатите там са 100 на 100! 100 процента!  Та си викам: ние допускаме тук некакви слабости! Нашият народ стои твърдо зад Партията в строителството на социализъма и комунизъма! А некакви си стотни от процента развалят единството на народа! Какво ще кажеш ти по тоя въпрос?                                                     

Нашият герой отпи от кафето за кураж, подреди мислите си и каза хъкъта-мъката в смисъл; видите ли (не се осмеляваше да говори на ти) от тук (Вашия кабинет, демек) светът изглежда по-така, ама питате ли мен, който съм на фронта, като ида в секциите, колко задраскани бюлетини, колко попържни, какви думи, не искам да ги и запомням! За тия неразумни Юроди аз им оставям тая вратичка от тия стотни от процента, че всеки да си мисли, че е отчетен! Нека си мислят, че изборите са точно преброени!                                             

Първия го погледнал с благ поглед, който говорел всичко: хелбетя бай Ганьо, умната си я уйдурдисал!!!                                                   

Та да ви кажа също: като стана голям човек другаря Балкански помогна много и на татко. Направи го главен редактир на партийния орган и понякога заедно пишеха антрефилета. Вие знаете: нашия човек имаше много чувствителен нос и знаеше предварително накъде духа вятъра. Днес ще ударят тоя, утре ще въздигнат оня, па що удряха по тез пусти империалисти, реваншисти, капиталисти и други глисти не ви е работа! Баща ми беше свестен човек, имаше съвест и в къщи се мъчеше от това словоблудство. То и това го вкара рано в гроба. Бай Ганьо не забрави и неговите авери Гочоолу и Дочоолу – беше ги пратил първи секретари в провинцията, ама там, дето имаше ловни резервати. Той си падаше и по лова, същи феодал! А Данко Харсъзина издигна в ДС, та стана генерал и сега взима максимална пенсия, щото работил за Родината.                                                         

– Сега, каже, и аз съм пенсионер, Димчо. Ама сърце пусто не може мирно да стои! Гледам, назначили, една жена за министър на изборите! Ха бакалъм, каква работа ще ти свърши една жена? То се видя – един ден и си отиде. Когато Отечеството ме зове, аз не се дърпам. Ей това писмо съм стъкмил до президента с молба да ми даде ваканцията на Министър на Изборите. Ей, момче, няма по-подготвен човек от мен за тая работа! И при Княза, и при Царя, и при Първия управлявах изборите! Не е лека тая въджия, хей!           

– Ето, това е писмото. Казах му, че в неделя ще го прегледам и ако трябва ще му го напиша отново на компютъра.                                   

Дуньо Адвокатина отвори чантата си и извади един малко поомачкан плик адресиран до г-на Президента, София.                     Всички подскочиха в радостно предчувствие на необикновено преживяване и викакха: „Чети! Чети!”                                                  

Димчо отпи глътка студено кафе (от тоя дълъг разказ човека не можа да си изпие спокойно кафето; всеки искаше да чуе докрай таз история).

 

Писмото на г-н Ганьо Балкански

до Президента на Републиката

 

До г-н Президента на Републиката

 

Уважаеми г-н Президент, Ваше Превъзходителство!

 

Научаваме от пресата, че креслото на Министър на Изборите е вакантно. Жената, която не можа и два дни да се задържи на поста показа решителна слабост и непригодност. Аз като Българин и Патриот предлагам моята особа за тоз висок и отговорен пост. В едно фатално време, когато Родината ни се руши от нездрави елементи, моята кандидатура ще постави темелите за избора на едно достойно и отговорно правителство, което ще притисне  вимето на народа и ще достави благополучие на всички патриотични сили. За изборите аз разполагам с неизброими контингенти от проверени в многото изборни битки сили, кордите са опънати, лъковете са намазани с колофон, зурните с нови мундщуци и лакардоните са прогонени. Избирателите само чакат октомврийский ден, че да изкарат и те трудоденя. (Тук сега поставям в скоби г-н Президент, за да не се разчуе: квото кажете Вие- това ще става! Ако кажете: накланяй насам- давам насам, ако кажете накланяй натам- давам натам! И хоп! Изборна победа! Ама това в скобите- между нас да си остане.Че журналистите щели да питат? Санким някой пита победителите! Вперед!)                          

Днес, когато целокупния български народ очаква героят-спасител на Отечеството, аз, който цял живот пожертвах на олтара на същото, смятам себе си за достоен да поема кормилото на изборите и да ги доведа до по-беден край! Октомври ще бъде Май! Ще бъде!

 

 

22.8.2014                  С почитание и преклонение: Ганьо Балкански



Тагове:   избори,   партия,   президент,


Гласувай:
3
1


Вълнообразно


1. pvdaskalov - Интересно какво би казал Алеко...
03.10.2014 21:10
Ако познаваше съвременната ни действителност, навярно би имал същото полунеутрално отношение към своя герой, та читателите - според своята нагласа - да се гордеят или срамуват от героя, описан в постинга.
Моите препоръки към автора са: да не е толкова обстоятелствен, да позасили характерните за бай Ганьо словоизлияния и терминология.
На добър път, Маестро!
цитирай
2. ganini - Годините минават, а бай Ганьо остава вечен...
25.04.2016 20:59
pvdaskalov написа:
Ако познаваше съвременната ни действителност, навярно би имал същото полунеутрално отношение към своя герой, та читателите - според своята нагласа - да се гордеят или срамуват от героя, описан в постинга.
Моите препоръки към автора са: да не е толкова обстоятелствен, да позасили характерните за бай Ганьо словоизлияния и терминология.
На добър път, Маестро!

От август 2014 досега нашият герой се прояви хилядократно в различни акции: в политиката, в далаверите, в ежедневието! Няма да има спасение от него! Бедний, бедний Алеко, що ни го пусна в къщата?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ganini
Категория: Изкуство
Прочетен: 41535
Постинги: 37
Коментари: 177
Гласове: 410
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930